Пълната Свобода

О, Боже, как да ги науча

Тебе да възлюбят от душа,

защото Ти го заслужаваш,

дарявайки ги всеки миг

със всичко, що е нужно

за живот, за да пребъдат

през хилядолетията тук.

Нима въздухът сам се е създал,

а светлината, толината,

вятърът, дъждът.

Боже мили, Ти създаваш всичко чрез

Своите безброй енергии,

създаде пространството, небето,

светлината и всичко във света -

планетите, Слънцата и Луните.

Ти създаде човеците, животните,

ангелите, Боговете и Богините

и какво ли още не във този свят

и поддържаш всички живи,

докато душите им излитат

и вместо да се отправят къмто Теб -

отвъд бялото сияние,

те търсят да се въплътят отново

в нова плът без да се замислят,

че така ще страдат пак и пак...

това е то прераждането им.

Отново ще живеят в глинената плът

и търсейки щастието сред руините

ще се отдалечат от Теб отново

и така докато разберат,

че не са тези плътски тела

нито финото тяло, ни разума,

а Божества с душа и дух,

които са пленени във плътта си

и се мислят едва ли не за господари.

Да , но... не така е всъщност,

Божии чада са - Божества,

свободни в същността си,

но от плътта са обкръжени,

защото това поискаха от своя Бог -

да се наслаждават на природата,

отново и отново,

и да я управляват, страдайки във плът.

Свободни сте. Недейте чака и до утре.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf