Когато те нямаше

Тебе те нямаше в дългите нощи.
Дните боляха. Умирах така.
Често не спирах и скитах се още,
със премалели от болка крака.

Там зад високите порти на мрака,
сигурно има и лъч светлина,
може би някой, там, някъде чака,
друг да премине през тази врата.

Колко години сред нищото скитам,
в нощи без слънце и дни без луна!
Нямаше звук щом поисках да викам,
с вече прегракнала, няма уста.

Дълго се лутах във дните студени.
Слънцето пак не намери луна.
Залеза плува в очи замъглени.
Тебе те нямаше... както сега!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-21
прочитания: 343
точки: 54 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 33 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7737
   Автори: 2104
   Произведения: 48849
   Съобщения: 214096
   Лексикони: 2299
   Коментари: 73638
   SMS-и: 806
   Снимки: 4945