няма_име

Питам се: Защо, когато срещнеш любовта, трябва да те заболи, да изпиташ ревност и тя да те изпепели? Да си мислиш, че си с някой, а всъщност си сама, да си последната която вяпва в любовта. Да живееш със спомени за хубавите дни, да се залъгваш, че скоро всичко ще се промени. Да очакваш с нетърпение мечтите да не се мечти, а да са реалност - бъдеще дори. Да сънуваш всекидневно ласките му ти, да препрочиташ пак старите творби. Да се събуждаш премръзнала с името му на уста, все едно капка по капка са ти изцедили кръвта. Да се чувстваш уморена от призраци и гласове, да можеше да те докосват неговите две ръце. Да си омаломощена от сълзи и от грехове, от нараняване  от многото мъже. Да искаш само твоя мил Ромео, да спреш завинаги това родео. Да прекратиш борбата със съдбата, ако получиш нужната отплата - да бъдеш със своята сродна душа, да спр времето и да се слеете във вечността. Да отговориш на въпроса мъко моя ти:толкова ли трудно е-кажи? Защо намерили веднъж единствения мъж, го изгубваме отново и го търсим цял живот наново?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf