Помниш ли (ме) ?

Миг от преструвки в нестихващи бури.
Пътя от спомени свършва напред.
Вик на надежда сред пясъчни дюни.
Мъничък пламък и стапящ се лед.

Празни полета с отминали чувства,
само душата се скита навред.
Ходещ театър сред времето пусто,
в който не можеш да бъдеш поет.

Помниш ли? Бях и във твоите мисли.
Беше се спряла във мойто сърце.
Чувствата - толкова силни и чисти,
още се стичат по мойто лице!

Ала и сълзите някога спират.
Даже целувките често болят.
Нашите спомени вече умират.
Чезнат забравени. Бавно горят!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ANONIMNIQ
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-21
прочитания: 330
точки: 60 ( виж далите точки )
коментари: 9 ( виж коментарите )
препоръчано от: 34 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213764
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73237
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937