Ангел без крила

В онзи непринуден миг...
Когато прегърнах теб...
Толкоз трепнах от ръце...
Погледнах в очите кафяви...

Усетих в мига толплината.
И огъня, който гори от тялото.
С ръцете ме галиш нежно.
И блясъка в очите запомних.

Ти си кат прелестно цвете.
Което ухае на красиви мигове.
Душа кат на ангел без крила.
Която тъй ме вдъхновява.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf