РИСК

Случи се... небето притъмня

и птиците се скриха във гнездата,

остана само моята душа,

за да раздира и проклина мрака.

И звук разкъсва мъртви сетива

и тишината някъде избяга,

прокудих я в далечната земя

и безчувствието там я премаза.

И капки дъжд забиват се в сърцето,

не могат нищо те да напоят,

че сушата превзела е лицето,

и жестовете ни окапали мълчат.

И вятъра изплаши се, притихна,

от себе си завихри моя дом,

във който там смълчана да отседна

и да приема сетния си стон.

Стон... убил ме още във зачатие,

погребал ме, без кръст и светлина,

завил ме тленно със причастие,

изтръгнал и последната сълза.

20.03.2008 г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf