Как исках ти да ме обичаш! С красиви имена да ме наричаш... Докрай на теб душата си раздавах, но никога любов не получавах.
А ти от мен безмилостно крадеше. След всяка кражба повече болеше. Към теб протягах празните си шепи, ала очите ти за мене бяха слепи.
И разумът във мен крещеше, ала сърцето - само твое беше. Сега в гърдите тъжна е пустиня, а аз съм още твоята робиня! -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
