няма_име

Поредната безсънна нощ...

И мислите ми пак при теб ме водят...

Поредната безлунна нощ...

С мрака пак единствено говоря...

Луната пак ме гледа мълчалива

и една сълза отронва тя за мен,

вятърът нашепва ми красиво

приказки за миналия ден.

Звездите ме прегръщат плахо

и няма никой, само аз и те...

В тишината тихомълком плача

като мъничко изгубено дете!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf