Стария Пловдив, таверна,
музика свири, не спира,
чинии чупят, и пеят...
Но думите - не разбирам.
Текстът може и сега
да се намери; тука
излъчването на града
не може да се скрие,
но ритъмът не трябва
да е чалга!
Спокоен ритъм
в мойте вени бие.
Или спокоен, или бурен.
Трябва само
тунелът, в края на тепето
да се преобърне
за да забравя спомените
в мойто лято...
И мойто слънчево момиче
да се върне.