Сляти души

Голи момичета галят водата,

реката се плиска възбудено,

носи техните леки тела -

амазонски потомки свежи, окъпани.

Тръпнат нежно вълните от досега,

вълна след вълна се надигат в екстаз,

а времето в свойто измерение бърза

и отнася припряната моминска глъч.

О, небеса, богини ли пратихте

или куртизанки неземно красиви,

унесено гледам и чудя се в себе си -

кои са, какви са, откъде идат душите им.

Притварям очи и челото разтривам,

в миг изниква във взора ми вътрешен

изящна девича ръка в сребърна гривна

на спътница моя вековна, облечена в сари.

Пръстен блестящкраси лява ръка

на девойка дала обет пред олтара

за вечна Любов и нежна привързаност,

свързала две чисти души във една.

Виждам и себе си - момък и принц,

до нея стоя и ръката държа й,

пръстена сребърен на пръста нанизвам,

а тя от щастие прималя усмихната.

Очите сами се отварят и взирам се,

една от девойките към мене поглежда

и весело прихва във смях закачлив,

провиквам се ,,о, Любов моя``и гмуркам се.

Телата ни жадни докосват се в страст,

изпепеляваща пространството помежду ни,

а душите отново се сливат в една,

завърна се пак отдавна загубено щастие.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf