Онази разплакваща музика...
Едно момиче...
Едно сърце сега е на две разполовено
и в миг уловено
то плаче
със сълзите на дете, останало без своята играчка.
Мисли оплетени от болка, омраза и любов...
Един изтинал зов...
Една ръка протегната напразно
едно сърце останало е празно...
Скита се сам самичко
и търси стаичка едничка
Стая на мечти и красота
стая на илюзията...
Отива там и чука на вратата
ала от вътрешната страна
стои самотата...
И отива си разочаровано
във своя свят,
и затваря се
в свойта стая на гняв...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: svetletyy
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-20
прочитания: 110
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7977
   Автори: 2198
   Произведения: 51931
   Съобщения: 230349
   Лексикони: 2464
   Коментари: 79880
   SMS-и: 815
   Снимки: 5329