УМИРАХА ЗВЕЗДИ

В очите ми умираха звезди

и после се стопяваха до стъклено,

разсипваха се бавно призори

и мислите обсебваха ми пъклено.

Намираха си гроб в душата ми

и там живееха смирено,

усещах ги със сетивата си,

но, нямах аз от тях какво да взема.

Събуждах се от сънища превзета,

във звезден прах аз бях завихрена,

запълвах и последните полета,

на мисълта ми огнено политнала.

Препусках през деня наказана,

причастието носех неразбрана,

наказвах се със възприемане

на болката и нечия измама.

А вечер лягах уморена,

завивах се със прах от вечна клада

и разтрошавах себе си на части,

от звездна смърт заспивах обладана.

28.02.2008 г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf