Студена светлина

Запалена свещ в очите ми гори,
сълзите се изпаряват,
с въздуха се сливат.
Болката кръвта
от сърцето ми изсмуква,
мъката душата задушава,
всичко притихва в тишина.
Спомени, като куршуми
минават през главата ми,
навсякъде ме боли,
иска ми се да затворя очи.
Вкочанясва се моето тяло
oт студа, който ми донесе болката,
кръвта по моите вени зимата вледени .
Боря се със студа,
очите се затварят,
няма бъдеще,
има настояще,което ще ме умори.
Светлината от свещта се губи,
завивам се с тъмнина,
няма болка, всичко от студа изтръпва,
всичко смислено замръзна.....
Любовта никога не трябва
да ни отказва от живота,
каквито и следи след себе си
да оставя
в нашето сърце......

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf