Пролет е, тиха моя, капчуците плачат. Стопи се на двора и малкият снежен човек. Изпод старата тенджера-шапка кокиче наднича. Слънчев лъч по лицето ти плъзва се мек. Искам те, ласкава моя. Топи се сърцето. Някаква дрезгава, много горчива тъга мори душата, очите ми губят небето, като птици безкрили. Ела, сложи на гръдта ми ръка.
Пролет е. Ти си моята пролет, нежна жена.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------