Разпилява косите ми вятъра, шепне билето тъмни слова, а в казана бълбука отварата, черна котка мяука в нощта. Тъмни клони поклаща дъба на гората в магичния център, тайни думи безспирно мълвя, заклинания черни и бели... Нечий сън се започва сега. Нечий сън ще се сбъдне наяве. Слънчев лъч ще доведе в утринта тоз, за когото е моята отвара...
Подредих си косите от вятъра. И изгоних си черната котка. Да не плаша със заклинания любовта на живота си... -------------------------------------------------------------------------------------------------------------
