StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Аз открих Душата си ....

Вървеше бавно по алеята на парка .Погледа му се бе устремил навсякъде около него -Красотата която бе наоколо сякаш я виждаше за първи път -A бе изминавал от тук хиляди-хиляди пъти, но сега бе различно .Всичко бе раззеленено .Плачещата върба бе спуснала дългите си клони като самодива разпуснала косите си , облечени в новата премяна зеленината -придаваше толкова много изящество, сякаш не бе забелязвал това до сега .Слънцето галеше всяко едно нещо по отделно пускаше топлината си и светлината по отделно на всичко .Как не бе забелязвал това до сега?В един момент приседна на пейката .Усещаше вътре в себе си тази светлина и радостта която напираше -A тя бе толкова голяма- Радостта от това че бе проникнал вътре в самият себе си .Болката която бе изпитвал до сега , Тъгата която го подтискаше навсякъде , Разочарованието което виждаше постоянно изписано по лицето на всеки един сега се бе изпарило за един миг .Приседнал наблюдаваше всичко със такъв интерес , със такова любопитство - както би го правило само едно детско съзнание ,едни детски очички .Но защо, как , къде изчезна ? Тази негативна енергия .Не искаше и да знае .Приемаше всичко като даденост .Не усещаше как по лицето се бе изписала усмивка .В един миг на Бялата бреза която бе точно срещу него кацна кълвач, малкото птиче започна да изследва дървото да не би да има някъде рана , която със чакането си и изваждането на язвата да прочисти.Възможно ли е всичко това да става толкова лесно .Да Да Да възможно е Бог се бе погрижил за всичко .След малко до ухото си дочу жужене толкова близко , знаеше че бе на пчелата , но не реагира -остави се да обикаля около него , а преди сигурно щеше да замахне за да се предпази , но от какво ?.А сега се наслаждаваше на този звук .Мъничкото телце което сигурно бе прелетяло толкова разстояние , че ако го пресметнеш в нашите размери е толкова много .За да може да намери разцъфналата теменуга или друго подобно красиво цвете , за дa се достигне кулминацията едното да даде живот на другото .Нещо трепна вътре в сърцето , в душата му да и той бе усетил живота , бе открил природата си бе открил Любовта -която до сега сигурно се е таяла вътре в него и сега бе изригнала като вулкан отприщила цялата си енергия .Невероятното сега стоеше пред него Виждаше го -с това виждаше и нейният образ .Всичко което бе видял го свърза с нея и това му достави още по голяма наслада и вътре в себе си каза.Аз открих Душата си ....
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Nuri
раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2008-03-19 г.
прочитания: 172
точки: 37 ( виж далите точки )
коментари: 8 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 7279
   Автори: 1947
   Произведения: 42535
   Съобщения: 169881
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59223
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Авто Обяви | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма
Онлайн библиотека | Предавател.ком