Оттатък любовта

Оттатък винаги е тъмно. Плашещо.
Със крадени души пируват сенките.
И малкото във мен е многозначещо.
(Дано не ме очакват още пейките).

Присядала съм там, но не за дълго.
В самотен край - готова да избягам.
Понякога... не можех да си тръгна,
но пак не се научих да не сядам.

Не исках, може би, да съм любов.
От светлото да давам все на слепите.
Аз исках само дъх, като живот.
От мен да тръгват винаги пътеките.

И първата ми крачка да е знакова.
Да ходя, не след вятъра да тичам.
Да свършвам в други хора - както някога -
на чисто, за да почна да обичам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Елишка
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-19 г.
прочитания: 146
точки: 32 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7279
   Автори: 1946
   Произведения: 42522
   Съобщения: 169896
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59220
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436