Когато ветровете се сърдят

Заключени усмивките ни гледат
бледо към студената луна.
Отлетяла от ръцете нежност
се лута във отминала следа.

Силно ехото на порива отеква,
но е глухо раздробеното сърце.
Земята болно стене. Не секва
болката, изпила нейното лице.

Реки в безводие сега преливат.
Опарени са от пречупени крила.
Вода във стомните събират,
недокоснати от истинска сълза.

Изстинали са вече бреговете
от чакане на приливна вълна.
Бушуващо се сърдят ветровете.
Обрулени умират птици. Докога?

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf