Ти пепелянка си във тялото на грицки бог и отрова си силна, а пак от тебе пия... Ти си толкова мил, а в същност толко' жесток... Кажи ми как този спомен за теб да изтрия?
Унижението свое аз го криех зад сълзите - Вярвах в твоята нежност лъжовна, но тази болка дето удря ме в гърдите се превърна в омраза любовна...
Думи нямах да кажа! Аз се скитах самотна, а дъжда пак прикриваше мойте сълзи. Той прикриваше и болката доста дълбока и се молех само да не спре да вали...
Знай сърцето ми беше доста разбито Кажи ми защо му помогна и ти? Сега е сковано и с мрак е обвито - То страда за тебе и много тъжи...