Моята пейка

   Моята пейка все още си седи на гарата, малко олющена, самотна. По нея има безброй резки и имена. Някой се е мъчил да напише нещо неизказано.

   Гледам в релсите, които блестят неестествено и ми се струва, че пейката ужасно въздиша.

    Влаковете отминават, хората също. Тишината е спокойна. Спокойствието идва от усещането за нещо свършено. Но това усещане е най-нетрайното. Всичко наоколо се променя с всеки изминат миг.

   Спокойствието зависи от настроението. Настроението се ражда от промените. Промените са неусетни и неизбежни. Те се налагат от времето. Самият процес на променянето е почти недоловим. Просто в един момент установяваш, че нещо не е както преди. Това води до размисли и подчинява човека на разума. Чувствата се превръщат в усещане. Правиш сравнение между вчерашния и днешния ден. Между двете понятия стоят грешките. А след тях идва равносметката. Мозъкът се свива. Идва усещането за нещо, което може би не е трябвало да бъде така. Чувстваш.

   Годините ръководят промените. Хората около нас също. Промените влияят на действията, постъпките, думите. Всичко това оставя спомени.

   Самите промени са като сезоните - нетрайни. Приемат се като нещо естествено, но никога не се повтарят. Промените правят човека разумен. Чувствата винаги остават по-назад и все по-често се превръщат в усещане, което понякога ужасно тежи.

   Усещане за пролет. Едва сега забелязвам, че мирише на хубаво. Скоро ще цъфнат люляците. Малко късно го разбирам. Изглежда чувствителността ми се е притъпила.

   Дядото, който стоеше на отсрещната пейка го няма. Знам, че вече никога няма да дойде.

   Влаковете отминават и хората също.

   Гледам безцелно в релсите.

   Пейката ми е тъжна и ужасно въздиша.

   Забравила съм да говоря.

   Само мисля.

   Май ще вали. Ще се намокря, но нищо.

   Усещам, че нещо не съм свършила, в нещо съм сбъркала.

   Издрасканите думи по пейката се мъчат да ми проговорят, но аз никога няма да разбера какво.

   А може би утре няма да дойда тук. В други ден също, като оня дядо. Ще се запилея на някъде...

   Май не съм същата.

   Изпищява влак.

   Релсите са мрачни.

   Хората се суетят.

   Вали дъжд...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf