|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
ЗАЕДНО С ТЕБ
Дъждът навън неспирно вали. Живите спомени и нашите мечти, сякаш иска да отмие. Иска, но от нас да ги изтрие, няма да успее. Като че ли в сърцата ни закотвени са те. Има в тях сила голяма - силата на любовта! Понякога се питам - възможно ли е това. Разстояние голямо нас ни дели. И не виждам, как ще продължим. Явно съдбата ни е такава. Тъй със спомените и мечтите да живеем. Единственно приятелството да съхраним. Любовта - мечта само да остане. И никога с теб, да не се забравяме! Да бъдем приятели големи, както досега. А всичко друго - все някога ще се нареди. Съдбата може и над нас да се смили. Мечтите някога - да осъществи. Един ден с теб, на бряг един да сме, на океана - Живот наречен! (а)
17.03.2008г. гр.Варна
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Какво ме вдъхнови?! ------------------------------------------------------------------------------------------------------------- Реших и аз да се пробвам с писането на акростих. Незная, дали съм успяла. Дано да не се е получило нещо ужасно смешно. Приятно четене, дори и критика приемам!:)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-18
прочитания: 418
точки: 63 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7734
Автори: 2104
Произведения: 48784
Съобщения: 211769
Лексикони: 2295
Коментари: 73530
SMS-и: 806
Снимки: 4944
|
|
|
|
|
|
|
|
|