ЗАЕДНО С ТЕБ

Дъждът навън неспирно вали.
Живите спомени и нашите мечти, сякаш иска да отмие.
Иска, но от нас да ги изтрие, няма да успее.
Като че ли в сърцата ни закотвени са те.
Има в тях сила голяма - силата на любовта!
Понякога се питам - възможно ли е това.
Разстояние голямо нас ни дели.
И не виждам, как ще продължим.
Явно съдбата ни е такава.
Тъй със спомените и мечтите да живеем.
Единственно приятелството да съхраним.
Любовта - мечта само да остане.
И никога с теб, да не се забравяме!
Да бъдем приятели големи, както досега.
А всичко друго - все някога ще се нареди.
Съдбата може и над нас да се смили.
Мечтите някога - да осъществи.
Един ден с теб, на бряг един да сме,
на океана - Живот наречен!
(а)

17.03.2008г.
гр.Варна

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Реших и аз да се пробвам с писането на акростих. Незная, дали съм успяла. Дано да не се е получило нещо ужасно смешно.
Приятно четене, дори и критика приемам!:)

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marcheto_73
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-18
прочитания: 418
точки: 63 ( виж далите точки )
коментари: 11 ( виж коментарите )
препоръчано от: 22 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7734
   Автори: 2104
   Произведения: 48784
   Съобщения: 211769
   Лексикони: 2295
   Коментари: 73530
   SMS-и: 806
   Снимки: 4944