Изгубен в стая на тъмнината.Поглъщайки празнотата на мрака.Чакащ някой да пустне светлината.Пълзя по пода уморено, като мравка.Улици без път в стаята се лутат.Бързайки зверове те поглъщат.Чудя се как ще продължа напред.С онзи пробуждащ се предмет.Когато засвири сякаш ме изгори.Не ме е страх от твоите изкри.Трепнах в мига, когато ме докосна.С любовта която ми дари прекрасна.Пръстите меки, като коприна.Докосва ме нежно в душата.Като омайваща, описана картина.Рисуваща цветните дъги на мечтата.