Годините на една жена

Погледна ме за миг и ме подмина
но интереса в очите ти съзрях.
Поспря, усетих твоята дилема...
Годините? Да, въпросът е за тях.

На двайсет съм, ала не ми личи,
защото двайсетте са ми в душата.
Не, не поглеждай под моите очи
там петдесет отчита ми стрелката.

Защо пак се засили твоят интерес?
Ще обяснявам бавно, ти внимавай:
избързва ми часовникът, от стрес,
за точността не му се доверявай.

Добре, спокойно, ще се разберем:
петдесет и двайсет са седемдесет
на две равни части ако ги делим -
последна цифра - тридесет и пет.

Две ще добавя бонус - двама синове
(където девет месеца, там и година).
Последно тридесет и седем. Е, накъде?
Да, добре направи, че ме подмина...

17.03.2008г

(цикъл "Усмихващи случвания, случайни усмихвания")

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf