На перваза, по стъклотооставих червеникави отенъци,когато се промушвах да те видя.Неземна, но искрящо истинскасе вмъкнах тайно в съня тии топлих нежно мъжкото ти тяло.А ти си мислеше че е завивката. Обичах цяла нощ ръцете ти, в които се наместих защитенаи карах мислите ти да ме викати прегръщат.И цяла нощ аз земно и човешки те обичах.Заех си тяло и очи зелени.Но съмне ли се, трябва да изстичампрез процепите на това пространство.Оставих само червеникави отенъци,които да напомнят за косите ми.Заплетен в тях, съня ти,ще го взема,за да не гори душата ти след съмване.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------