Уморих се...
Стъпваш тихо на пръсти в нощта
приближаваш безмълвно до мен,
спираш тъжен и сядаш отсреща.
Наблюдаваш ме, унил и сломен. Уморих се, продължавай нататък.
Тази игра без правила, не я умея...
Опитах, но мигът бе много кратък
и тъжно бе, а аз обичам да се смея. Не си ме наранил, сама го сторих...
Какво от туй, че можеше и да си ти?
Сама реших го, сърцето си отворих
и то напълни се с тъга за бъднини. Тръгвай, не за първи път го правиш.
След себе си вратата затвори добре.
Не искам друг да влезе, нали знаеш,
отдавна разделих душата си на две. Прибери своята част, поеми в нощта,
на пръсти тихо си иди както дойде...
Как дразни светлината, угаси свещта.
Замълчи, не ми казвай „сбогом", не... 16.03.2008г (цикъл "Бяло перо")
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Etchi
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-03-17 г.
прочитания: 202
точки: 45 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 21 ( виж препоръчалите )
|
