НОСИ СИ КРЪСТА
Носи си твоят кръст... не моя, че моят ще ти натежи, пропит от не една неволя, скован е от отровните стрели, от хищнически материал издялан, от хорска болка призори, от рани знойни и незаздравяли, от хиляди откраднати беди... Носи си твоят кръст.. не моя, че във живота всеки има роля, която трябва да играе, без разума да я обсебва и вещае. И някъде на хълма за разплата, душите се събират покорени, от трепет на космическа отплата, замлъкват в миг, погубени и онемели... Носи си твоят кръст... не моя, че моят черен е, а черното е "трудно", ранява и остава, че черното от егото пробудено, ранява всеки и върви прокудено. Носи си твоят кръст... не моя, това не ми отнемай, остави го, земята не потъпквай със пороя, от думи и изстреляни куршуми... Носи си твоят кръст, не моя... 15.12.2007 г
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Kelly01
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2008-04-19
прочитания: 202
точки: 53 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 28 ( виж препоръчалите )
|