НОСИ СИ КРЪСТА

Носи си твоят кръст...

не моя,

че моят ще ти натежи,

пропит от не една неволя,

скован е от отровните стрели,

от хищнически материал издялан,

от хорска болка призори,

от рани знойни и незаздравяли,

от хиляди откраднати беди...

Носи си твоят кръст..

не моя,

че във живота всеки има роля,

която трябва да играе,

без разума да я обсебва и вещае.

И някъде на хълма за разплата,

душите се събират покорени,

от трепет на космическа отплата,

замлъкват в миг,

погубени и онемели...

Носи си твоят кръст...

не моя,

че моят черен е,

а черното е "трудно",

ранява и остава,

че черното от егото пробудено,

ранява всеки и върви прокудено.

Носи си твоят кръст...

не моя,

това не ми отнемай,

остави го,

земята не потъпквай

със пороя,

от думи и изстреляни куршуми...

Носи си твоят кръст,

не моя...

15.12.2007 г

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf