Подай ми кръст

да се разпъна.

и да прикова греха си

във тленните останки.

И скътал в шепа

твойта мисъл

да стопля

думите за теб.

Подай ми сила,

покръстила

последното разпятие.

И като огън,

да пречисти мършата,

на всеки лепкав спомен.

Подай ми тишина

за да даря с покой

крилата си.

Запалил сухата трева

от моята безличност.

Подай ми белотата си.

За да стопя усмивката,

с която

ще дочакам краят си.

Подай ми себе си,

да знам поне, че някога,

съм имал щастието,

да съм теб...