Не искай нищичко от мен!

Не искай,

не искай никога от мен

и нищичко не питай!

Мен днес денят ме пияни,

а утре черна нощ ме притежава.

В очите ми днес слънцето блести,

а утре сълзи капят, гняв ги притежава.

Не искай,

не искай никога от мен

и нищичко не питай!

Не искай топлина да дам-

от студ аз често мръзна.

Не искай светлина и плам-

душата ми със тъмнина е пълна.

Не сгушвай се във моето сърце-

с него аз умея и да мразя.

Не търси приют във моите ръце-

че утре могат да са празна стая.

Не искай,

не искай никога от мен

и нищичко не питай!

Аз днес обичам до полуда,

смея се, копнея до заблуда,

а утре самотата ме пленява

и всяка твар ме отвращава.

Днес моят свят е светлосиня песен,

а утре мигновено става друг-

по-сив, по-тъжен и по-тесен,

черно-бял контур.

Аз днес от щастие крещя

и лекичка във въздуха се рея,

а утре ще се строполя

и гръмотевично ще побеснея.

Разбираш ли сега?

Не искай!

Не искай моя ден-

той никак не е ослепителен.

Не питай!

Не питай ти за мойта нощ-

тъй страшна, бурна, уморителна.

Не искай мен, не ме търси,

аз себе си сама

понякога не мога да намеря.

Не искай!

Не искай!

Нищичко не питай!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf