Рошавото ми човече

Малко, рошаво човече
зад червената завеса.
Малко, рошаво човече
хоп, зад другата завеса...

Весело е и забавно -
аз обичам да се смея,
шантаво е и прекрасно -
като слънце грея...

Вечер пък се крием
и така безкрайно!
Дрешки кърпим, шием -
всичко е сияйно...

А когато си отивам
всичко някак си умира -
тъжна съм и пак сама,
обхваща ме тъга...

Малко, рошаво човече,
откъде ли то дойде?
Малко, рошаво човече -
с него съм като дете!

Малко, мъничко човече
със усмивка на лице,
то е моето човече,
то е моето сърце!

Идва си и си отива,
май така му е добре,
ама аз не ща да си отива,
с него си ми е добре!

А когато дойде за вечера
все не иска да яде -
почвам със картофки да го целя,
а веднъж и със яйце!

Оле, толкова е откачено -
той е моето момче!
Весело е и забавно,
времето неистово тече...

После ходихме за мармалад,
че щяхме да ядеме,
но се озовахме в некъв склад
и се заседяхме доста време...

Ала след това изчезна!
Ей, къде си бе, човече???
Чакай, че съм вече нервна -
сама съм, няма го онуй човече...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf