Рошавото ми човече
Малко, рошаво човече зад червената завеса. Малко, рошаво човече хоп, зад другата завеса... Весело е и забавно - аз обичам да се смея, шантаво е и прекрасно - като слънце грея... Вечер пък се крием и така безкрайно! Дрешки кърпим, шием - всичко е сияйно... А когато си отивам всичко някак си умира - тъжна съм и пак сама, обхваща ме тъга... Малко, рошаво човече, откъде ли то дойде? Малко, рошаво човече - с него съм като дете! Малко, мъничко човече със усмивка на лице, то е моето човече, то е моето сърце! Идва си и си отива, май така му е добре, ама аз не ща да си отива, с него си ми е добре! А когато дойде за вечера все не иска да яде - почвам със картофки да го целя, а веднъж и със яйце! Оле, толкова е откачено - той е моето момче! Весело е и забавно, времето неистово тече... После ходихме за мармалад, че щяхме да ядеме, но се озовахме в некъв склад и се заседяхме доста време... Ала след това изчезна! Ей, къде си бе, човече??? Чакай, че съм вече нервна - сама съм, няма го онуй човече...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kateto
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-16
прочитания: 76
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|