А Любовта, като виното опива...

Вали. Както казват, из ръкав.

Май, продъни се небето.

Любовта ми разтапя се в сълза

и бавно капна от сърцето.

А весело припява си капчук.

Песента му в слънцето се гмурна.

Златен лъч, като на пук

закачливо във очите ми се втурна.

В сълзата грейна пъстър свят,

Радостта с Тъгата затанцува.

Любовта загръща се във всеки цвят.

И винаги е жива... винаги е жива...

Всяка сутрин, в алено, идва ден.

И всяка вечер, в пурпур си отива.

Животът низ е от срещи и раздели...

А Любовта, като виното опива...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: neleta
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-16 г.
прочитания: 94
точки: 22 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7279
   Автори: 1946
   Произведения: 42522
   Съобщения: 169896
   Лексикони: 1828
   Коментари: 59220
   SMS-и: 762
   Снимки: 4436