отвън...

Леглото във отмерен такт
ликуваше на приливи -
с телата.
Отвън бе всяка суета.
А нас върша
любовен вятър...

Мъжът й блъскаше...
Отвън.
И псуваше пиянски.
Под терасата.
Но тя не чуваше... Жена!
(тя се люлееше
в оргазъм...)

Раздърпана от стонове
в дактил
завеса от квартална зима,
следобедът потъваше.
Със стил.
Удавил чуждо име.

Дъхът на двете ни тела
видях -
покълна в бледа рамка.
С напъпилата гръд от теб.
След тласък... Още!
(влажна си...)

... Мъжът й хлипаше.
Пиян.
Кретен, пресъхнал в анапеста.
Подпрял с душа и лакът
ден,
жених бях
(вместо него)
на невестата.

Мъжът й псуваше. Насън.
Забравен в края на пиеса.
И кротко хъркаше.Отвън.
Угасил себе си.
И анапеста...

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf