Да приласкаеш змиите с мелодия...

Съскат като змии страховете ми.

Пристягат обръча. И дишам трудно.

А после... пак броя до десет

с надеждата, че няма да се случат.

С надеждата, че няма да превърна

душата си в заложник на страха.

Че камъкът с добро ще ми отвърне,

понеже аз добро му пожелах.

И бях напълно искрена. Макар че

болеше ме от каменните думи.

Преглътнах ги. Почти забравих

и почти простих... Безумието

може да е скрито в крясък,

в насмешка или в поглед тих.

Не ти е нужна мъдрост да раняваш.

Изисква се, за да приемеш и простиш.

Да се изправиш. Да загърбиш миналото,

да продължиш напред, дори нагоре.

Омразата да оковеш във стих,

а змиите да приласкаеш със мелодия.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf