Събудих се със мисълта за теб

щастлива, знаех, че ще дойдеш.

Знаех, че не би посмял

да скъсаш струните

на една нежна любов.

Чаках до обяд, а ти не идваш,

но бях сигурна, че ще почукаш

 на вратата развълнуван

и не я изпусках от очи.

Исках просто да усетя

твоята нежна любов.

Залез е, а теб те няма

ти ще дойдеш, може би.

Вярвах, че ще бъдеш до мен

и когато изгрее луната,

ще я съзерцаваме заедно,

а аз ще усетя

твоята нежна любов.

Звездите изгряха, теб още те няма.

Ти няма да дойдеш, вече го знам,

гледам сама звездите блестящи.

И те плачат с мен, плачат,

все още невярващи,

че това е краят

на една нежна любов!