|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Зов
В лунна нощ в прегръдките на мрака,
когато слънцето ще спи,
ще влезнеш тихо във съня ми,
а аз ще ти прошепна - Остани!
Остани, да полетим с мечтите си,
със порива на вятъра - свободни,
остани и ще настигнем птиците,
а лунната пътека ще ни води.
Ще срещаме звезди, комети,
сияйна светлина ще ни облее,
а споменът за твоето отсъствие,
ще се стопи, ще избледнее.
Ще си откраднем чудни мигове,
букет от споделено щастие,
пътуване до най-близката галактика.
Да го направим! Вярвай ми - прекрасно е!
...........................................................
В тази тиха лунна нощ,
в прегръдките на мрака - и сама,
потръпнах под завивката дебела,
надеждата, че ще се върнеш - отлетя...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 06.04.2008 г.
прочитания: 163
точки: 57 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 27 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7081
Автори: 1860
Произведения: 39617
Съобщения: 157506
Лексикони: 1738
Коментари: 54807
SMS-и: 754
Снимки: 4146
online: 109
|
|
|
|
|
|
|
|
|
