КОКИЧЕ

ТЪРСЯ ТЕ ИЗ ЛАБИРИНТИ,
ИЗ ЛАБИРИНТИТЕ НА МОЯТА ДУША,
А ТИ СИ ТУК СЪВСЕМ НА БЛИЗО-
ЦВЕТЕ МАЛКО - БЕЛОСНЕЖНА ТИШИНА...
ПОКЪЛНА РАНО В МАРТЕНСКОТО УТРО,
ПОДАДЕ КРЕХКАТА ГЛАВА...
ПЧЕЛА ОТПИ ОТ СОЧНАТА ДЪБРАВА,
ПОРЪСИ ТЕ СЪС ПРОЛЕТНА РОСА...
КОКИЧЕ МАЛКО- БЯЛО ВДЪХНОВЕНИЕ...
ДЕТЕ ПОРАСНАЛО В СНЕГА...
СЕГА УСМИХВАШ СЕ ЩАСТЛИВО...
НАВЪН ПРИСТИГНА ОТНОВО ПРОЛЕТТА...

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rozalin
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2008-03-15
прочитания: 98
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45998
   Съобщения: 204716
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4700