Летеж

Отново вглеждам се в здрача и светлинки от там блестят. Пари на моите клепачи, дали не остарявам. Мъдростта натегна в мен и подготвям

се за нов летеж, както в сънищата си отминали. На двойника си оставам

верен, та аз - това е Той. Очи притварям и взорът ми съзира древността

и бъдното, умът ми всичко знае и помни и го отразява като в огледало.

От мъдреците аз разбрах, че просветленото съзнание не се нуждае от

атрибути разни, достатъчна е и просешка паничка.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf