Вървя по изкъпаните от сълзи пътеки, начертани с толкова много любов от нас ...някога!!! Вървя и усещам как сърцето бие учестено, връщайки хилядите мигове щастие като на лента някъде дълбоко в мен... Затворила очи и сърце за целия свят, невиждаща от изплаканите си очи ..., нечуваща от шепота на сърцето ми, което неуморно ми напомня колко много те обичам... не спира дори за миг - за да си поема глътка въздух!!! Задушаващата липса в мен изпълва празнотата, която ти остави след себе си...! ...и колко боли! Боли от песента на птиците, които пеят влюбено... а теб те няма! Иде ми да крещя ...не издържам... И всеки отронен лист ми напомня за мен - паднал ...може би от болка! Крещи ми се от спомени... понякога ми се умира, но дори и смъртта не е спасение - защото и там не ще те има за мен...***
Заключвам сърцето си... затварям очи - за да те видя !!!