Този, който продава старо желязо,
на който ръцете му миришат на живот вехт,
който е толкова беден, че няма сили да мрази,
на който му викат всички – пропаднал човек.

В своя дом – стая, пропита от мухъл,
с едно легло и празна бутилка джин,
сложил в ъгъла – островче малко и сухо,
за котенцата си къщичка – дървен скрин.

В джоба разплакан не дрънкат жълти стотинки,
но стаята екне от детският котешки смях...
Смисъла утре пак в кофите да се тика,
той не търси в човеците, а мисли за тях...

Пропаднал е казват, а гледат го всички отдолу.
Грозните дрехи разкъсват превзети очи!
Само котенцата от ъгъла тъжно се молят,
от благодарност, той даже и с тях мълчи!!!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: valiordanov
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-15
прочитания: 80
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7760
   Автори: 2108
   Произведения: 49133
   Съобщения: 227072
   Лексикони: 2312
   Коментари: 73951
   SMS-и: 810
   Снимки: 4976