Демонът

По склона стръмен и кален
гребеше злобен демон коварен,
нови жертви търсеше той
за да не им даде покой.

През бурята черна и зла,
сякаш разперил свойте крила,
ангелът безсмъртен и черен
на дявола беше доверен.

В черни облаци и тъма
той бе безчувствена скала,
и нямаше в него страх -
искаше той човешкия крах.

И колко души бе покорил -
колко човешки животи бе разбил,
с усмивка подла и зловеща
с нова жертва чакаше пак среща.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Teo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-15
прочитания: 87
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43678
   Съобщения: 185199
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61809
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581