Пролетно бяло нежно усещане за тихо случване, изречено от синьото във нечии очи, цъфти във клоните на сън за пролет и щастие бяло вали... Ухание в бяло помилва денят прошумя и се скри в смеха на момиче и ронят се нежни момински сълзи, а целува ги някой в спомени прежни... Бели кокичета пак са разцъфнали красиви и нежни, поникнали първо в душа на дете, венец изплитат пролетни мисли в нечие тъжно сърце... Бяла ръка на щедър художник рисува отново цъфнал ябълков цвят и бяла надежда тихо се ражда в нежно усещане за нова пролетна среща...