ГРЕШНИЦИ
Грешните думи наказват и на показ сякаш изваждат, свирепи души онемели, оковани от мъртви предели. Жестокост разкъсва телата и мисълта е тежка отплата, за рани гнойни, заразни, закани дяволски празни. За самотата крещим бездуховно и търсим я в погледи прашни, копнеем за нейните мисли и сриваме се сякаш безстрашни. И лицата си загубихме на пътя, а мислехме и чакахме сполука и бяхме тъй наивно оглупели, от лудост и от мъка озверели. Сега мълчим, не можем да говорим сега невиждаме, нечувстваме, неспорим. Сега сме две тела живеещи във здрача.. Какво остана? Ти кажи! Аз плача!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Kelly01
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 02.05.2008 г.
прочитания: 166
точки: 59 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 26 ( виж препоръчалите )
|