ГРЕШНИЦИ

Грешните думи наказват

и на показ сякаш изваждат,

свирепи души онемели,

оковани от мъртви предели.

Жестокост разкъсва телата

и мисълта е тежка отплата,

за рани гнойни, заразни,

закани дяволски празни.

За самотата крещим бездуховно

и търсим я в погледи прашни,

копнеем за нейните мисли

и сриваме се сякаш безстрашни.

И лицата си загубихме на пътя,

а мислехме и чакахме сполука

и бяхме тъй наивно оглупели,

от лудост и от мъка озверели.

Сега мълчим, не можем да говорим

сега невиждаме, нечувстваме, неспорим.

Сега сме две тела живеещи във здрача..

Какво остана? Ти кажи! Аз плача!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf