Слънчево хвърчило

Благодаря на Дорето (doreto66) за вдъхновението!:)

Хвърчилото ми се оплете в клоните.

Листата го целунаха с любов,

а то ги покори със ласка огнена...

усетих тайнствен благослов.

Как исках с туй хвърчило слънчево

да полетя във небесата аз...

подръпнах клончето напъпило,

прегърнало другарчето ми в час.

Започна „битката" ожесточена.

И никой не отстъпваше назад.

- „Недей, не е за тебе сътворено.

От него нужда имах аз.

Защо ти е на теб хвърчило?

Напролет в цветове летиш!

Или след зимата студена

тъгата искаш да стопиш?

Стопи и моя студ в сърцето,

полегнал като бучка лед,

а после... то да полети напето,

на Слънцето да занесе букет!"

Какво ме вдъхнови? Ето, този коментар-стихче на Дорето, по повод на днешния ми стих "Странни брътвежи":

И птички пеят в дървесата,
и боса тичам през тревата,
и слънцето хвърчило правя,
и...
пролет е!!!

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf