|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Вдигнах вече аз очи
Казах думи няколко за себе си, а излязох злобна и самонадеяна. че такава никога няма да съм. където се радвам на малките неща и няма място нито болката, Макар и малко късно осъзнах, търси само нежна, искрена душа. Накрая всеки сам ще ме погледне и дано душата ми да види, и моето тъжно мъничко сърчице, Приятели, макар и малко, имам, но трябва ли за всички да съм образ на злото несломимо. Трябва ли да бъда, онзи тъмен за вам субект, който никога не ще докаже, че като вас е силен и значим човек. Мислете вие за мен каквото искате. Мислете ме за зла и ще бъда аз за вас такава. Мислете ме ако щете за онази с косата, която в края житейски правосъдие раздава. Мислете ме не ме е грижа вече, видях че злобата търси само злоба и не поглежда към доброто в себе си както не го търси у нечия чужда особа. Мислете и се дръжте както искате, всеки има собствен избор. Аз ще знам, че ми завиждате, защото човек мисли само за нещо значимо.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: cskagirl
раздел: Лирика -> Цикли стихотворения
публикувана на: 2008-05-19
прочитания: 123
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7364
Автори: 1980
Произведения: 43712
Съобщения: 186800
Лексикони: 1895
Коментари: 61922
SMS-и: 778
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
