пази се...

Пази се...
да не те събуди
залез.
След празнично
преминал
ден.
Заслушана
във шепота
на камъка,
че си облякла
ветрове.
(За някой,
минал
преди мен...)

Но ти
не ще ме слушаш -
ще изтичаш
пред погледа
на този свършил
свят.
И ще развържеш
синевата. В птиците.
До моят праг
да долетят.

Но ти не ще ме слушаш...
Ще се хвърлиш
в потъващото ми лице.
Да спре
следи от дните на пораснал
в следите от едно момче.
Ще се повдигнеш ти
на пръсти -
от падащата светлина
в едно момиче да възкръсна.
Сред тази хорска тишина...

Пази се... да не се събудиш
от утре
в моето сърце.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf