Между двама ни... тишина

Боли ме да ти мълча.
Но още повече ме боли,
когато ми говориш.
Някак небрежно,
между другото,
като на лека жена -
чужда и лекомислена.
Можеш ли раните ми
да затвориш?
Искаш ли да видиш
какво е в мойта душа?
Дадох ти светлината.
Аз самата ослепях.
Наивно вярвах,
че ти си ми очите.
Навярно да те обичам така
било е грях.
Екстрактът за лудост
до дъно изпит бе.
И в прокъсана роба
на грешница дива
босите ми стъпки
ме водиха до ръба
на прокълнатото време.
Колко пъти душата ми изстива?!
Колко дълбока бе тази
непризната вина,
да съм стъклена птица,
с криле мъртви за полет?
Да се чупя всеки път
щом внуша си, че летя...
Боли ме да ти мълча.
А навън е нова пролет.
Винаги ще те обичам,
но няма да ти кажа това.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2008-03-14
прочитания: 141
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7508
   Автори: 2026
   Произведения: 45341
   Съобщения: 239798
   Лексикони: 2032
   Коментари: 67370
   SMS-и: 797
   Снимки: 4653