Коя си ти? Не те познавам.

Какво изобщо търсиш в мен?

Не виждаш ли, че ослепявам

и няма нищо в моят ден.

За бога - дръпни се от тук,

за тебе нищо няма да намеря.

Ти птица си - лети на юг,

че зимата ще те разстреля.

След мен не тръгвай, няма път,

отдавна скрих го във забрава.

Сега се лутам в чужда плът

и търся хорската пощада.

Защо ме чакаш пред вратата,

със две протегнати ръце.

Със поглед гониш тъмнината

и търсиш моето сърце.

Защо ме искаш - аз съм грешен

и плачеш с кървави сълзи.

А после казваш - "Ти си вечен,

обичам те, но ме боли".

Защо си толкова добра,

след всяка болка ме прегръщаш.

Защо за мен и след смъртта,

със обич пак ще се завръщаш...