Пропасти...

* * *

Изминали пътища
отвели ме
някъде там -
в небитието.
Непознатото.

Светофар -
примигващ рядко на зелено.
Отвеждащ ме
към пропасти -
чакащи
със зейналата паст.

Да се моля ли?
.... не знам
да мигне на зелено
светофара.
Юмрук присвивам,
прикована в мен е -
буйствена необузданост,
сякаш не съм аз.

Търся -
или съм загубил себе си
не знам.
Глава привел
на отмалели колена
ще престана в себе си
да боря
буйствената необузданост,
за да кажа:
Всичко от себе си ще дам,
със светлина
пропастта ще огрея.
Ще търся.
Ще търся.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Nuri
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-03-13
прочитания: 111
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43678
   Съобщения: 185195
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61809
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581