Скрих се от усмивките и сълзите,

от това, което ме боли.

Повече недейте да ме търсите!

Скочих зад гранитните скали.

Скрих се и от мъката на спомена,

от деня, от себе си дори.

Чувствах се изхвърлена, прогонена,

но в съня си друг живот открих.

Вдигнах се от сянката на Нищото.

Полетях с разтворени криле.

Замених потребното с излишното

и поех към Рая без билет.

Преродих се.Върнах свободата си.

Спука се балонът от мечти.

С труд, сама боравех с правилата си

в своя свят - по-мъдър, справедлив.

Днес творя любов в безброй издания

и страня от всякакви беди.

Пазя се от кухи обещания -

чисто, ясно, не както преди.