Човекът с желязната маска

намерил е вечния лек.

Надянал бронирана каска

и с нея се чувства ЧОВЕК.

Той няма сърце да обича,

не вижда - той няма очи.

След слепи надежди не тича.

Свит в ъгъла, само мълчи.

Загърнат в балтона си черен,

потънал почти до уши,

озърта се с поглед неверен

в морето от празни души.

Из тъмните улици крачи -

без болка, без мисъл, без смях

и среща безброй минувачи,

които го гледат със страх.

Светът той не иска да види.

Прибира се вкъщи пиян.

Човек без лице, безобиден

сега е, и с ум разпилян.

Желязната маска прибира -

в модерния бит еталон.

Изпива поредната бира

и скрива се в своя балтон.