Във нощ такава чудеса

се случват и прегради няма.

В гора от звездни дървеса

се сливат безгранично двама.

И две тела, и две души

в мистерията се преплитат.

Едната другата теши -

свободни, с вятъра политат.

Изправени на кръстопът,

стъписани са боговете,

а долу буди се градът

от своя сън, красив и цветен.

Разтърква трескаво очи

денят. Без много да се чуди

побутва слънцето. С лъчи

то грейва, мрака да прокуди.